Ето и логиката: - Шифтвайки с 5 надясно резултата от шифтването на търсеното число с 5 наляво, аз имам контрол над първите 3 бита(отляво надясно), които могат да са от множеството {0,1}, но не и за останалите 5 бита, които след шифтването надясно съм нулирал и загубил информация за тях. Сега мога да си ги взема и по отделно и наведнъж, аз го правя наведнъж с логичско "и" на "0b111", което ми казва реално, кой от първите 3 бита е 1. - След шифтване на търсеното число с 5 надясно имам последните 3 бита, които стават водещи(трябва да се съобрази накрая, че трябва да се върнат на реалната си позиция с 5 наляво) след изместването, които аналогично взимам наведнъж с логическо "и" на "0b111". Взимайки първите 3 и последните 3 бита наведнъж, аз ги пазя в 2 битови маски(две числа), вместо за всеки бит да правя отделно число(6 числа), което е по-оптимално откъм памет. - Третият и четвъртият бит ги взимам отново наведнъж в една обща маска, като ако след логическо "или" на търсеното число с 239 = 0b11101111 функцията върне число различно от 239, четвъртият бит го запазвам в маската като 1 << 0b1, за да оставя поне едно предходно свободно място за третия бит(защото третият бит е преди четвъртия отдясно наляво), а ако върне различно число от 239, то сетвам маската на 0. След това ако след логическо "и" на търсеното число с 8 = 0b00001000 функцията върне число различно от 0, то директно актуализирам маската за двата бити с логическо "или" отново с 0b1(практически запълвам умишлено оставеното от мен място с 1), а ако ли не маската остава непроменена. Чисто оптимизационно откъм памет пазя третия и четвъртия бит в едно число, като отново е важно да се съобрази, че битовете трябва да се преместят на съответната си позиция със шифтване наляво с 3. - Крайният резултат е комбинация от събраната информация за всеки бит, която моделирам с логическо "или".